бил съм гъргорил

Речник на българския език

1. бил съм гъргорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм гъргорил е производна форма на гъргоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).