бил съм гърбушил

Речник на българския език

1. бил съм гърбушил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм гърбушил е производна форма на гърбуша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).