бил съм гърбил

Речник на българския език

1. бил съм гърбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм гърбил е производна форма на гърбя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).