бил съм въплътил

Речник на българския език

1. бил съм въплътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм въплътил е производна форма на въплътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).