бил съм въоръжил

Речник на българския език

1. бил съм въоръжил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм въоръжил е производна форма на въоръжа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).