бил съм възгласил

Речник на българския език

1. бил съм възгласил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм възгласил е производна форма на възглася (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).