бил съм взривил

Речник на българския език

1. бил съм взривил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм взривил е производна форма на взривя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).