бил съм бърбочил

Речник на българския език

1. бил съм бърбочил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм бърбочил е производна форма на бърбоча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).