бил съм буботил

Речник на българския език

1. бил съм буботил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм буботил е производна форма на буботя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).