бил съм бръщолевил

Речник на българския език

1. бил съм бръщолевил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм бръщолевил е производна форма на бръщолевя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).