бил съм бримчил

Речник на българския език

1. бил съм бримчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм бримчил е производна форма на бримча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).