бил съм блещил

Речник на българския език

1. бил съм блещил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм блещил е производна форма на блещя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).