бил съм благоразположил

Речник на българския език

1. бил съм благоразположил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм благоразположил е производна форма на благоразположа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).