бил съм безчестил

Речник на българския език

1. бил съм безчестил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм безчестил е производна форма на безчестя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).