бил съвкупявал

Речник на българския език

1. бил съвкупявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил съвкупявал е производна форма на съвкупявам се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).