бил събувал

Речник на българския език

1. бил събувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил събувал е производна форма на събувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).