бил съборил

Речник на българския език

1. бил съборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил съборил е производна форма на съборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).