бил срутил

Речник на българския език

1. бил срутил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил срутил е производна форма на срутя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).