бил сплъстил

Речник на българския език

1. бил сплъстил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил сплъстил е производна форма на сплъстя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).