бил си устоявал

Речник на българския език

1. бил си устоявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си устоявал е производна форма на устоявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).