бил си умил

Речник на българския език

1. бил си умил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си умил е производна форма на умия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).