бил си умалил

Речник на българския език

1. бил си умалил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си умалил е производна форма на умаля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).