бил си улучил

Речник на българския език

1. бил си улучил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си улучил е производна форма на улуча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).