бил си увил

Речник на българския език

1. бил си увил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си увил е производна форма на увия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).