бил си съюзил

Речник на българския език

1. бил си съюзил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си съюзил е производна форма на съюзя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).