бил си съгласил

Речник на българския език

1. бил си съгласил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си съгласил е производна форма на съглася се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).