бил си съборил

Речник на българския език

1. бил си съборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си съборил е производна форма на съборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).