бил си самозаблудил

Речник на българския език

1. бил си самозаблудил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си самозаблудил е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).