бил си разхубавил

Речник на българския език

1. бил си разхубавил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си разхубавил е производна форма на разхубавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).