бил си похулил

Речник на българския език

1. бил си похулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си похулил е производна форма на похуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).