бил си попритворил

Речник на българския език

1. бил си попритворил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си попритворил е производна форма на попритворя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).