бил си понапъпил

Речник на българския език

1. бил си понапъпил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си понапъпил е производна форма на понапъпя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).