бил си понавил

Речник на българския език

1. бил си понавил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си понавил е производна форма на понавия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).