бил си полуразтворил

Речник на българския език

1. бил си полуразтворил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си полуразтворил е производна форма на полуразтворя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).