бил си поизпилил

Речник на българския език

1. бил си поизпилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си поизпилил е производна форма на поизпиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).