бил си оттулил

Речник на българския език

1. бил си оттулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си оттулил е производна форма на оттуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).