бил си оспорил

Речник на българския език

1. бил си оспорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си оспорил е производна форма на оспоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).