бил си освинил

Речник на българския език

1. бил си освинил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си освинил е производна форма на освиня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).