бил си обусловил

Речник на българския език

1. бил си обусловил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си обусловил е производна форма на обусловя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).