бил си обвил

Речник на българския език

1. бил си обвил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си обвил е производна форма на обвия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).