бил си любезничил

Речник на българския език

1. бил си любезничил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си любезничил е производна форма на любезнича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).