бил си лъкатушил

Речник на българския език

1. бил си лъкатушил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си лъкатушил е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).