бил си лицемерил

Речник на българския език

1. бил си лицемерил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си лицемерил е производна форма на лицемеря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).