бил си караулил

Речник на българския език

1. бил си караулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си караулил е производна форма на карауля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).