бил си изшумолил

Речник на българския език

1. бил си изшумолил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си изшумолил е производна форма на изшумоля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).