бил си изпъплил

Речник на българския език

1. бил си изпъплил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си изпъплил е производна форма на изпъпля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).