бил си изпожилил

Речник на българския език

1. бил си изпожилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си изпожилил е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).