бил си изкуфявал

Речник на българския език

1. бил си изкуфявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си изкуфявал е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).