бил си избръщолевил

Речник на българския език

1. бил си избръщолевил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си избръщолевил е производна форма на избръщолевя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).