бил си доутолил

Речник на българския език

1. бил си доутолил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си доутолил е производна форма на доутоля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).